Новини

Лееееко се позатрих тази седмица. Късметът ми беше с мен, това не го отричам. Почти всички контролни минаха, без утрешното… и почти при всички съм доволна от изявите си, без онази 2ка по химия… след две 5ци и две+една 6ца. (И то се питате защо?! Защото станах на дъската за нещо подобно… на онези за 6ци дето ги дава… и ми беше грешно… и ми писа двойка… ) Нищо… това го приех с усмивка на лице… и доста хилеж. Заради това имам забележка. Това за 1 час. Не съм ли мастър?

Днес беше първото ми събрание на редколегията. (което ще рече, че днес реших, че ще помагам в списването на ветника на училището) Първо Близначките предложиха на Любо… той да сипсва нещо…. и нека и аз намажа… Заедно ще списваме културна колонка. Ще се ходи по концерти, изложби, постановки… Той ще списва за фотография+театър и концерти, и за новини + критика за хората от висшите етажи на властта от това училище, аз за популярни градове и изложби, и архитектура, живопис… и неща за драскане + нещо за любопитни неща, ако идва муза (от рода на вода на луната). И заедно интервюта с даскали, а това заедно също е и ходенето по театри и прочее… нека и аз намажа с измъкването. :Р

Всичко е в стадия на зародиш. Още има време да се размърдат нещата. Но! Но през втория ден от седмицата имаме интервю с директорката. Голям залък лапни, голяма дума не казвай.

Кабум!

Знаете, че съм си доста лудичко и смахнато. Е… така стана, че се налага другата седмица да имам 6 контролни… за 5 дни.

Дните между 23 и 27 ноември ще са ключови за 10в клас! Предстои една много тежка седмица за всички, включително и за хората с хубави оценки… Може би ще попитате защо? Ами отговорът е прост: предстоят 5 ключови контролни! А те са по Биология(в Понеделник) – тук всяка грешка е наказуема и впечатлението е много важно. Физика (във Вторник) – едно може би не чак толкова съдбоносно контролно, въпреки че госпожата каза, че който не ги владее тези неща няма да мине в по горния клас!! Математика (в Сряда) – ключово контролно за хората, които имат шарени оценки, въпреки че за мен то също е много важно :) Химия (в Четвъртък) – тук нещата са съдбоносни за абсолютно всеки! Г-н Колев го каза: Оценката Ви от контролното ще бъде една от най-важните, ако не и най-важната! Литература (в Четвъртък – ОТНОВО!) – контролно обгърнато за мен в мъгла, какво ще има така и не разбрах (който знае да дава информация!). Това контролно ще бъде важно, защото който си затвърди оценката, ще се чувства по сигурен за разлика от другите! И Информатиката (в Петък) – това се отнася за хората от 1-13 номер, тук нещата са по спокойни и с това контролно ще можем да си вдигнем самочувствието ако сме се поизложили предните дни.

Това… май дава основателна причина… да не съм често активна в блога си.

Но въпреки още другите неща, дето ме удрят по главата… време беше да драсна ред.

Както прочетохте… следващата седмица… ще има излагация. Тази си изкарах 6ца по немски, 5ца по немски, 5ца по математика (заради грешно преписана задача… това ме дели от 6) и още сумасия оценки, които пак са за мрънкане. Забравих 6цата по Химия. Всичко ни излиза през носа, зарани тази грипна… уж ваканция. Явно това е цената на щракането с пръсти… или предполагаемото щракане с пръсти. Аз съм като някакво пумпалче, което шари напред и назад. Нямам особено много време за фермата си, та камо ли за блога. Животът ми е пълна лудница. Повечето са хубавите моменти, за което благодаря на онз горе, но напрежението е огромно. Гадориите ми се трупат една след друга.

Стига простотии… време е за днешния музикален поздрав, с който някога ми звъня телефона… и Таслаков подскочи като ужилен. Не е често срещана такава музика в плеъра ми, но е адски богата на звуци… и това ми харесва.

П. П. Смайл!

П. П. П. Цитатът е взет от http://fun-n-learn31.blogspot.com/

15 Ноември 2008

Знаете, че имам страх от земетресения. Преди година… на тази дата… стана нещо страшно. Първото ми съзнателно и силно земетресение. 4,1 по рихтер. Епицентър – На половин киломтър от леглото ми. Днес си спомних това преживяване… и как половин година говорех за него… и живях в страх… Докато спря да ми пука за ставащите неща около мен. Ето това е описание на случилото се, през моите очи. Това съм написала около две денонощия след онзи момент.

Значи… на петия етаж живея, бях при мама – да искам пари… зайчето ми панически дойде при ман… а това става много рядко… таа да се върна на въпроса – изведнъж всичко подскочи, не се клатеше странично, а нагоре… надолу. На полюлея на мама има от онези дето дрънкат на вятър… те не помръдваха… на по-малко от километър съм от епицентъра, и вълните за това бяха вертикални и много силни… веднага се натъпчи под бюрото й. Само гледах телевизора… и ръбът ми се виждаше двоен… от подскачането на всичко около мен. Вълните се усилиха… удрях си главата в бюрото, здраво стиснала Мишо. Отначало си мислех, че блока ми рухва… и очаквах да тръгнем надолу – това не стана… изобщо не ми минаваше през акъла, че това е земетресение… помислих си, че е гръмнала газова бутилка… питах съседите отсреща сдали са го усетили – те викат да. Помислих си след това…. че НДК пада… не и това. Бомба – не! Питах в студенски – да и там е било… Мама не може да събуди тати… заради това помислих си, че е мъртъв.. има високо кръвно… събудихме го… на мама и просветва, че е вертикално земетресение, и че сме близо до разлом… и така се усеща… от стреса и ужаса с мама се разревахме… Аз и викам „Спокойно… „, ревяща… Тя ми вика „Спокойно!!!“… и тя ревяща…  Мина това, беше ме е страх да загася лампата… а не съм от страхливите…. по начало. Заспах… Сутринта леглото ми се люшка хоризонтално в 7 часа… Не се стреснах така… Вечерта на неделя постоянно гледах как на цветето ми треперят листата… и усещах, че стола ми подскача… неска пак усетих, заедно с още от класа, две по време на даскало…. и така Like a Star @ heaven

The Beast next door (Beast с голямо B)

Поразказвала съм, че баща ми е леко луднал на тема техника (или е бил) Знае се, че той е пътувал по света. И от тук… от там… подомъквал нещо. От Америка е домъкнал Рисийвър Grundig, две зверски колони, магнетофон Uher, грамофон, микрофон… и т. н.

От известно време Митко поде кампания – „Ко туй… дето се крие в хола?!“ (Холът ми е съседна врата на стаята ми.) С 300 зора, снаждане на кабели, пренасяне на колони и мрънкане и 50 грама ром… подкарахме колоните. Чух звяра. Събраха ми се очите… тоест… ушите. Разбарх, че колони е по-добре да се сравняват по качество, не по сила.

Това е то. Рисийвъра. Нещо, което го мислех за мебел. От 10 години не е пускан. Но! Но нищо му няма.

Има 2х20кг такива неща. (туй колона… за неразбрали)
60х20х20 см (големина), 35В, 4 високоговорителя – 2 по 2 за високи и ниски…
Към тях има две допълнителни колони, които се включват допълнително към тях.

Ето нещо, което още не е изпробвано, но и за това си има време.

Сега си имам кабел, към модерната технология. Може да се пусне музика от лаптоп, плеър… и какво ли не…

Пробвахме да ги пуснем на максимум, но вече етажерката проскърца от вибрации… и тръгна да се огъва…

Преди време… ми се обади първата ми братовчедка, да ми каже, че е видяла тези снимки… и адски се радва на спомените, които са и навяли. Подшушна ми тя… да намеря една антична камера, която има зарядно 10 кг.

10 начина да опропастиш един следобед

Чудиш се какво да парвиш… тоест… Чудиш се с коя от всичките наложителни задачи… да се наемеш да я вършиш този следобед?! Случайно да не те мързи?! Много?! Отговорът е лесен. Отложи задачата за утре. Ето… сега имаш свободно време, за да мързелуваш… и да пилееш време. Ето 10 начина да запълниш това свободно време.

1. Дръпни си Титаник. Банално филмче, дори и за моите вкусове. Ама кой е в състояние да устои на младия (26 годишен) Леонардо?! Мъка… Понаучила съм почти всички реплики на актьорите. Почвам да рева… дори и като чуя името на този филм. Женски ни работи. (губенето на време важи и за всякакви други филми) (това важи и за Нашънъл Джиографик и Дискавъритата)

2. Пропилей си времето с игрички… Най-вече при мен е активна Фармвил… Друго за губене на време е… Супер Марио! Успеваемост (за затриване на време) – 100%

3. Не може само да се… цитирам… лешперства. (Хубава дума) Трябва и да сме образовани. Не е зле… да прочетеш 10 страници от творчеството на Гьоте. Остатъкът от следобеда ще ти е в ползотворна дрямка. (пази се от думите, които можеш да кажеш… докато сънуваш… тоест, пази се от това, което сънуваш, че околните после ще те гледат странно)

4. Не може само да се стои вкъщи. Хвани си паричките, сложи си дънките (без да сваляш долнището на пижамата) Наметни си якето (без да сваляш горнището на пижамата… и да го подменяш с блуза) и отиди си купи един шоклад (или кафе… или каквото си опикаш)

5. Телефонът си стои.Тих. Сещаш се че имаш още 130 безплатни минути към приятелка (от 250), а остават само още 23 дена до следващата ти сметка. Ето ти два часа говорене… и после още 3… като тя ти се обади. Следобедът си мина.

6. Имаш (по предположение) един прашасъл кактус пред монитора. (това важи и за всякакви други цветя) (също и животни) Цветята обичат да им се говори. И кактусът е цвете, с видоизменени листа. Поговори му. (Преди седмица се скарах на един резник, че не пуска корен от 3 месеца… Резултатът е покъртителен. Сега това нещо има 5 см бяло коренче. И вече е в саксия.)

7. Предполага се, че имаш пъзел… от детството… с по 1000 парчета… и никога не си успял да го наредиш. Време е. Разбутай масата… и седни да го наредиш. Това се предполага, че ще отнеме повече от 1 следобед, но пак върши работа. Резултатът – След месец пъзелът още не е нареден.

8. Скуката нараства с пълни темпове. Какво да правя? – се пита в задачата. Не… няма да вършиш задачите си, а просто ще седнеш да спориш с някого… относно броя на идиотите в стаята… или какъв е смисълът от интернет… и кога нета ще бъде бъгнат тотално. Всякакви спорове, на всякакви безслислени теми.

9. Има голям шанс, че… като си кажеш, че днес е ден за почивка, няколко… да речем… човека… ти се прикрънкат да излезеш. Ти искаш да починеш, от всички… Но… искаш и да излезеш. Е… става, така че дори и оправдание, че… ако излезеш… ще стане… манджа с грозде (или излизането ти ще предизвика ядрена реакция в центъра на София)… ти просто излизаш. Ти наистина искаш да излезеш, наистина желаеш да се видиш с тези хора, но те мързи. Виждаш се, вършиш някаква работа, която ти е изникнала от нищото (изникнала от позиция зад теб… те изненадала от… гръбчето ти де… еее…)
Адски приятно си прекарваш, но понякое време… дори и да правиш най-инт нещо на света… почват прозявките. Ти си отвеяно, другите след това те гледат на кръв.

10. Как още можеш да си загубиш времето?! Инт въпрос. Не… в никакви случаи… не… не това! Никакво изпълнение на задължения! Единственият ти останал шанс… за загуба на време е… да почнеш да лепиш тиксо по тавана. Ефектът е интересен, може да се правят фигури. Хубаво занимание е, но и доста скъпо. Тиксото не е евтин материал.

И ако си мислите, че това е поредната глупост. Айде това си представете, че ми се е струпало в един следобед. Убих време като за два следобеда.

Дали убиването на времето… нарушава ритъма на вселената? (11-та точка от плана за убиване на време – просто помисли над този проблем.

п.п. Смайл!

Време

Времето е рамка на нашето съществуване. Но дали можем изобщо да възприемем какво е това време? (Не времето от прогнозата за времето, а времето като минути, часове… години. Трябва да го кажа. Все ще има някой неразбрал.) Никога няма да бъде разбрано това понятие от човешко същество. Поне според моето мнение.

Какво е това време, което ни е отредено за човешкия живот – едно нищо, един нищожен миг от историята. Това прави ли живота нищожен? А живота не е ли безценен?!

Дълга история… за друг път разсъждения… мързи ме да пиша вече. Който трябваше да усети тънката нишка, от днешния спор… я разбра…

Ето една песен, която случайно попадна днес в главата ми… Пълен комерт, пълна лигня, но песен, която ми пълни душата!

Мрън!!!

Тежки времена настават… Зайчето ми е с психически проблеми. Има съмнения за депресия. Защото баба сега не е неотлъчно до него… то взе, че се сдуха…

Миша като го взехме… беше на… един месец. И две седмици след като беше при нас, баба дойде също. И заживяхме щастливо. Това зайче отрастна в ръцете на баба ми… и толкова се привърза към нея… че… сега като я няма за две седмици… трагедия. Баба му даваше картофки… Миша много обича! Баба сутрин му дава кафе… а сега мама не му дава… Баба галеше Миша по цял следобед, а сега по това време няма никой в нас.

Вчера Баба отиде там където.. и Миша усещаше… и още от сутринта е в сдух състояние. Много мъка има в това животинче. Той вчера сутринта беше неотлъчно до нея… и протегнеш ли се да го откъсенш от Баба, се почва ръмжене. Срещу мен. А днес и се гали, жалва и реве. Много ми е мъчно за Миша. Заведох го днес на лекар. Обикновенно всичко става с бягане по лекарската маса, скачане на земята, бягане… гонене… докато едвам го спипаме аз и двама лекари. Днес само жално изскимтя и скочи в обятията ми. Почвам сериозно да се притеснявам. Мишката не яде. Не пие вода, МУШКАТО МИ ОТКАЗА! Не се притеснявам толкова за наще и Баба… колкото за заека… и психическото му състояние.

Май на мен ми е време за лекари… или пък да?! Много ми е мъчно за животинчето…

Има ли някой идея… как се лекува депресивно състояние при зайците?!

За обслужването на Титан и алармите на съседите ІІ

Мисля, че се помни, ето този пост. В него описвах смърдящите кофи на Титан… и шумното им обслужване.

След подписки, оплаквания… и доста караници от страна на живущите в блока… НИЕ ПОБЕДИХМЕ!

Кофите са изместени на локалното! Вече не смърди! Сега остава и съседите да махнат алармата…

 

Петък вечер

Какво обикновено правят „младите“ в петък вечер?! Правилен отговор… Повечето се напиват или излизат. Но! Но аз… такова… то… да! Петък вечер бях на театър.

Приех сутринта поканата… отправена към моята мила особа… и се запътих към училище. Поредният скучен ден, с поредните скучни часове. Минаха и те… и се запътих към театрут. Гледах един гротесков поглед към творчеството на Уилиям Шекспир.

Прочетох от едно листче, на един небрежно стоящ в близост мъж…

ВНИМАНИЕ: Това шоу не се препоръчва на хора със: сърдечни неразположения, проблеми с пикочния мехур, вътрешно-ушни безпорядъци и/или хора, податливи на морска болест. Поради високата концентрация на необуздан смях по време на шоуто Театър 199 не поема отговорност за жени и девойки в напреднала бременност.

… което ме накара да се подхилна на себе си.

Постановката беше изиграна от три актьора, които играха по начин, който да ми хареса. Играха Атанас Атанасов, Георги Спасов и Петър Калечв… в Театър 199.  Имаше моменти, в които се чудех… аджъбъ… какво става… Актьорите влязоха с пълен гръм и трясък. Започнаха с Ромио… и Жулиет… По някое врме се мина през „Крал Лир“, с попитването от един персонаж… „Абе… ни беше ли „Крал Джон“?!!“ Мина се и през „Магбет“, „Хенри“-тата, също и през „Перикъл“. Спомена се и за „Отело“, което ми напомни да си сипа чашка винце, направено от грозне… сорт Отел (грозде, което се гледа видинско) Мина се и през „Хамлет“, което ми напомня, че имам още 50 страници от него. Тази постановка ми напомни с горчилка, че не съм завършила и „Магбет“-чо, но с радост си спомних, че преди доста време проявих интерес към „Ромео и Жулиета“… и го дочетох до край. Търчащите по сцената зададоха въпроса… „Шекспир, защо си написал 13 комедии… като можеше да минеш с 1?“ По същия начин въпроса и за трагедиите…

И всяко безумие има совята логика!

Не знам обаче… Защо ми се разкопча сутиена… като излизах?! (стана без чужда помщ, нито моя) Явно е време. Но още ще се чака. Гадно. Но си остава факт, нищо че е повод за радост.

Адски съм благодарна на КотаракъТ ми, че ми достави това невъобразимо удоволствие, да си спомня какво е театър.

Като се върнах в нас… бях по-културна и по-умна (или поне си мислех, че е така) И нали съм вече и по-изискана (да бе да) реших да ям крем супа – едно изискано ястие. Но нали съм си българка, нека крем супата да е от шкембе, а и нали съм мързелива, нека да е от онези отвори-изсипи-бъркай. Направих си я… и вместо крутони сложих чипс. Адски вкусно е! Да се пробва!

Днес нали е 31-ви ООООККККТТТТООООМММВВВРРРИИИ! Уж се води Хлеуиин. Два пъти идваха да ме „плашат“. Веднъж дойдоха Пипи и Дракула, а вторият път бяха две вещици. Адси приятно ми стана… Тези сладурчета, които всеки ден ги гледам как тичат по улиците, с които съм играла… днес дойдоха, и ми вдигнаха нивото на позитивно настроение.

Татко има едни мноооооого стари колони, които са немско производство на Grundig, което е било предназначено за износ за САЩ. Те са на повече от 40 години, и не бяха пускани поне от 10 години. Миналата седмица брат ми ги подкара, но уви ние нямаме перходник от 5чинча към 3канален. Така че… карахме го само на радио. Сега Митко е намерил такова чудо… и съм седнала на един лаптоп, на земята, слусаща едни покъртително добри колони, които не мога да се преборя да ги настроя. Кабели се размятат навсякъде… Вече има и чиния, и една чашка винце, че в тази стая е хладно. Басовете, които вадят тези две колони са ненормални, всичко подскача. Оплакване от съседи вече има… а все още не сме ги пробвали на мах. Брат ми не смее… нито пък аз. :Р

Here I go again

Имам сериозен проблем. Мързи ме.

Днес станах в 7 часа сутринта… мъка… Сега отното ще трябва да се боря с квачките от бюрото за вадене на карти за градски транспорт. Трябва да водя любимото ми мишле (зайчето ми) на лекар. Трябва да ходя да и купя храна. И да купя и веро по път. Мрън.

Аз съм вуднеркинд! Таслаков ме оцени за 5ца. Дали е заради знания… мои или на тези от първите чинове… Дали е заради, това че съм единствената дръзнала да му се сопне… или да го прекъсне… или да не прояви 100 % подчитене… Дали не е заради някои други… хвалещи ме думи… произнесени от някой… Дали го хванах в добро настроение?! Не знам… Но смесицата от това ми даде 5ца по БЕЛ при велик наш сакрален Таслаков.

Заплашва ме контролно по немски… мисля да измисля една бърза настинка.

Съб спах при Ежи заедно с Ивето… чакам снимки… Понаучих се с 10300 зора да подрънча нещо на китара… колкото и да е трудно… дрънча. Ние изкрейзихме, подлудяхме, изкукахме…  Време беше да избягам за малко от нас.

Коткаракът се почуди как ме пуска мама при Ежи…където бяхме 3 момичета… с постоянен родителски контрол… звънене през 15 мин… и някоя скрита камера… а няма да ме пусне на купон с 20 загоряли металюги… където ще се пие и пуши и… играят карти. Жалбата му е внесена във ВКС (Върховния Калиновски Съд)… Имаше моментален отговор. Не ме пускат да преспя там.

Брат ми подпали (включи) онези стари и антични колони. Наду ЕнДжой… И пуснаха тази песен… подочух и мама да ми приглася на нея…

Стават някои неприятни и доста тревожещи неща в дома ми. Но каковто е написано… това ще стане. Няма начин да се спре хода на времето.

И ето… аз пак тръгвам по задачи…

Крастата FarmVille

За незнаещите… това е една игра в прочут Фейсбук. Толкова е вредна… Цяло лято съм я цъкала… и още не мога да спра. Събирам аз пари сега за къщата, която е 1 000 000 койна… Към края на 35 ниво съм… Краста голяма е. Сега чакам някой да ми фертнализи… или каквото е там… фермата ми, че да расте простотията по-бързо. Искам и костенурка, и още крави.

Ето на кратко… за какво иде реч.

Това е игра, по която доста млади и стари са се, както казват, зарибили. Щом в НОИ касиерките я играят… за какво става дума… Сега искам аз костенурка, това е новото животинче. Вече си имам маслина!!! Радост неземна…

Няма да е лошо и ти да почнеш да играеш тази игра. Много е приятна. И пристрастяваща.

И по този повод… Една моя любима песен ще постна, която я слушам от много много малка, още от времето в което си мислех, че разбирам от музика, то не… че и сега разбирам… НО! тази песен ми навява много хубави… или не толкова хубави спомени. Това време отмина, но още живея със спомена за него.

Изяж една Желязкова, спаси си психиката.

Днес се сетих за една песен… с текст… подобен на този…

Изяж един бобър, спаси едно дърво!

След поредния ден, в който съм имала час по Физически тормоз, наречен Възпитание… и тичане след топка, вощещо се за Спорт (за по-крадко – ФВС)… та след този ден съм склонна да кажа: Изяж една Желяжкова, спаси си психиката!

Но уви дебелият и гъз ще ми приседне. Тази ненормална истеричка ми каза, че аз съм имала проблеми с нервите. Че съм нервен човек – да, но ако аз съм нервен типаж… то тя не се вписва и в истеричния типаж.

Миналата седмица имах модул спорт. Естествено… от 30 човека бяха по-малко от 10. Няма къде да се преоблечем, няма къде да си оставим нещата. Отивам аз при Желязкова… и я питам дали мога да остана с дънки, но и с блуза за спортуване. Тя почна да ме обвинява, че нямам екип. Почнах да се защитавам, и да твърдя, че имам. Но тъпото си е тъпо. Тя вече говореше за редовната си заплаха – забележка. Вече на мен ми кипна и си извадих панталоните за физическо и блузата за училище. Тя каза, че съм изкукала съвсем, и ме прати да играя ши*ания баскетбол.

Същият ден… да не вярваш… имам физическо! Каква изненада! Кисна си аз на слънце, и чакам да се организираме да играем. Най-учтиво я моля за топка, да играем волейбол. Тя ме привика, каза ми, че има сериозните подозрения, че аз приемам наркотици или прекалявам с алкохола… и каза, че моето „агресивно поведение“ е типично за наркоманите. Аз наистина съм си буен нрав, но винаги към нея съм се отнасяла с почит и уважение. Както към всеки учител. Но! Но моето „троснато изказване“, породено от забележката от нея, че съм се лигавела… докато скачам… и заради това не мога да скоча 2 метра… явно я е накарало да ме мисли за наркоман. Ако аз съм нервно изчадие на Сатаната! То други от класа ми се държат доста по-арогантно… а те не са наркомани… Ходи я разбери… То ако аз съм наркоман с моите нерви… то нея вече и каквито и да е било опияти не я държат… и няма да и стигнат…

Днес чашата преля. Това изчадие, от което всичките 300 дяволи се стархуват, ни караше да играем в салон, в който беше кучи студ. Някой идиот (като нея) беше решил, че е трябвало да се проветрява. Че трябва – трябва, но защо при тези ниски температури навън? Поне да бяха пуснали парното. Не ми ли стига 17те градуса в стаята ми? Добре, нека да играем, но поне да беше позволила да се загърнем с нещо. Не е никак приятно да гледаш как някой бие сервис, и да стърчиш като кол. Но не! Не може! Тя освен да крещи… друго не знае да прави.

Тази жена има сериозни психически проблеми, които не само аз съм ги констатирала. Ще има доста проблеми с нея, очевадно.

Едиствено сега ми остава да си включа настолната лампа, и да се печа под нея като гущер, търсещ топлина. Само тази кучка сега оставаше да ме нерви… само тя…

Дъжд

Вън вали, вън е студено, прозорците са изпотени… и не е от това, което си мислите… (или което аз мисля… или бих си помислила) Просто вън е студено – вътре топло.

Вчера беше последният топъл ден. Когато тръгнах към дома, леко ръмеше… Повод за една усмивка. И не само.

Времето е чудесно.

Искам да си изляза с якето, но бих изглеждала комично. Чудя се със суичър ли да изляза… Мрън. Но поне ще бъда с ботуши под панталона… няма да си мокря краката!

Шоколад няма. Вече. Мрън.

Но това време ме кара да се усмихна. Обичам да е такова. Дали изобщо и ботуши да слагам?! То… ако ти е студено винаги можеш да се сгрееш… или пък… не… ще ги сложа! Ама да не ми е топло? Гърр…

Аз вече ще излизам… и да…

Аргх!

Промених описанието на блога на… Блог за мрънкане. Основателно.

Мрън… мрън… мрън…

Аргх!

Нещо все ме колят, все ме бесят, но и аз все си го прося. Но защо яд, породен от брат ми… трябва да се излива върху мен?! Само мрънкам… то друго смислено има ли в живота ми? Писна ми.

АВТОНОМИЯ!!! Но няма как. Дали аз искам? Поне да не е вече жегаво времето. И от това ми писна. Аргх.

Мрън.

Песента трябва да се промени на… Ай’м ез колд ез айс. Докоснах фризера… и той се оплака, че ръцете са ми били ледени.

Щастие небесно…

… е да имаш 5ца на устен… ПО НЕМСКИ, при условие, че нищо не си знаел.

Както знаете… аз имам „перфектни“ знания… по мой любим немски език. Госпожата решава да изпита 12 номер… и Калинхен си надига главата, че да бъде директно посечена с двойка. Но не, решават да ме разпъват първо на кръст. Отварям си аз най-нагло тетрадката на това, което ще ме изпитват… и прочитам това, което трябва… и после го казвам на немски с мои думи. Разходиха ме из над 50 проецнта от материала… и решиха за мой любим Анщайн да разкажа. Тук вече няма откъде да се поглежда и да се чете… Госпожата ми говори, аз кимам, в опит да изглеждам знаеща… следва поредният опит да кажа Relativitäts Theorie. Следва изпитване на думи… при което аз сама вече взимам ножа, за самоубийство. Подсказва се, но аз уви глухо… и не чувам. Я да казах две думи… я не. И госпожата вика… „Не искам да пиша 4!“, като аз си мечтая да ми пише 3. Аз още съм разпъната, под жулещия поглед на събеседника ми – госпожата. След още напъни и зор… разбирам се, че ми пише 5ца. Аз гледах… като заколено добиче, докато миселх… какъв късмет съм извадила, че ме изпитва… когато е в добро настроение.

Щастие неземно. Аз 5ца по немски, при никакво учене. Почвам да черпя. Идва апокалипсис. Валери ще изкара нещо под 6.

Същият ден ме нарекоха наркоман, защото съм нервен типаж човек. След поредното обвинение, че нямам екип… аз с нервен тон си извадих другите дрехи от чантата, защото екипът е на мен. Казаха ми, че не съм си взела дозата и съм се държала прекалено арогантно и нервно. Това учителката ми по ФВС. Ако аз съм нервна… тя е избягала от психятрията… Ако аз съм наркоман… то тя… и наркотиците вече не я ловят. Вече щом носиш тениска на Скорпиънс – ТИ СИ НАРКОМАН! Да… беше ми криво… и малко троснато и отговорих за екипа, но това прави ли ме наркоман? Може би е допринесло онова предложение от моя страна… към госпожата – „Госпожо… елате да тичате с нас!“ Госпожата ни е около 80 кг и 1,60… За какво говорим… Явно си го прося. Очевадно си го прося, но… пазете се от мен. Аз съм наркоман, щом се движа с момчета, и нося по ФВС тениска на Скорпиънс. Сега да видим какви проблеми ще ми прави тази „любимка“.

По математика пък съм написала, че 4 по 4  е 14… и още една задача грешно решена… с грешка от рода на 2x + 2y = 12 -> x + y = 12… Осрана работа… две единичи за тези две грешки. Хепи ню иър.

Предишният ден беше интересен… Колев… тоест… Алкохолев решава да изпита някого… и произволно си избира 12 номер. Поглежда ме… как аз размахвам ръце… той поглежда… и казва, че не ме ще да ме изпитва, че имам оценки. Отваря произволна страница… 165… 12 номер на дъската… Написвам две не-знам-си-какви структурни формули… и сядай… „5ца устройва ли те?!“ А аз си мечтая за тройка.

Мрън. Хладно ми е, но какво да се прави. Нов ледников период наближава.