Имало едно дете, ама то вече не дете… перкарала съм 6 години всеки ден с него, наречено Ивелина!
Нека това момиче да ми е живо, здраво и все така начетено и умно, както до сега. По-чести срещи да имаме +повече контакти и т. н. Много си те обичкаме всички… аз, Ежи, Ели, Веси, и ти желаем абсолютни всичко най-хубаво!
И нека те поздравя с една песен, която знам… че я обичаш!
Сейм шит… дифрент дей…
Спокойно… жива съм, все още мърдам…
Причината, порадия която вече нямам сили да кацна до компютъра…. е че аз съм порсто една голяма птица… гъска или лебед – по предпочитание на читателя.
Толкова ми е изморено от последните седмици…. че… прибирам се и си лягам. Имам огромна купчина пране, но е въпроса кога ще ми стигнат силите до него. Доста задължения са вкъщи… и последните дни на връзкарство…. са уморителни. Случват се какви ли не простотии… и всички разчитат на моето рамо, а аз на рамото на Любо.
Дните са ми отвратително еднообразни, като изключим поводите за караници – те са различн. Доста двукраки са ми на главата, няколко трикраки, че и едно четирикрако… Нямам време и за спане, а за първата смяна – не знам.След тръгване с час по-рано за училище, и несменени учебници от предишния ден, след още мнооооооогггоооо ядове, като непрочетен Тартюф… и 4ка по БЕЛ… и много ядове…
Ще почна покъртителните уроци по анг…
Бог да ми е на помощ…
Общо казано – нямам време за себе си, та вие искате за къщата и за шляене – много искате!
И ето една песен, която ми напомня, че бърлогата ми (стаята ми) е в пълен безпорядък, а и цялата къща… не искам да и помислям за домакинството и задълженията около него…
I want to break free
I want to break free
I want to break free from your lies
You’re so self-satisfied I don’t need you
I got to to break free
God knows, God knows I want to break free
I’ve fallen in love
I’ve fallen in love for the first time
And this time I know it’s for real
I’ve fallen in love, yeah
God knows, God knows I’ve fallen in love
It’s strange but it’s true (hey yea)
I can’t get over the way you love me like you do
But I have to be sure
When I walk out that door
Oh how I want to be free, (oh yea)
Oh how I want to be free
Oh how I want to break free
(INSTRUMENTAL INTERLUDE)
But life still goes on
I can’t get used to living without, living without, living without you
by my side
I don’t want to live alone, hey
God knows got to make it on my own
So baby can’t you see
I’ve got to break free
I’ve got to break free
I want to break free, yeah
I want I want I want I want to break free …
Днес моята мила… родна… приемлива… сторица, падна на колене пред 10 см сняг, който се топи, поради глобалното затопляне, което е породено от нещо, за което…. който трябва – знае.
Та реших да покърща снага по снежна София. И то какво видя обективът ми…
Ето нещо лесон… за загрявка…
КРАЧЕТАААА!!!
Хванах му настройките, но защо мамка вму не взех сенника, че ми се покреше на всеки кадър предната леща.
Да се види сърцето моля…
Това момче измръзваше от студ, снимах го от много далече, може би това е 1/10 от снимката, но мисля че е станал номера. С изненада… като обработвах снимките… видях, че бил ме бил погледнал разбираш ли…
Дръво!!!!
И се почва сега фотосесията на висулките…
Моля за аплодисменти за неотразимите Висулки!!!!
И една снимка, обработена по идея на моята неотразима и единствена, неповторима Любов!
И за капак… една Соня… защото какво е една зима без нещо топло до, във (топло за пиене бе перверзници), на…
Стига толкова тормоз драги читатели. Фото ловът има добри попадения, които стават поне за нещо…
Време е да се направи равносметката от почти изминалата година. Посрещната беше с много алкохол… и последващ махмурлук – ще бъде изпратена по същия начин.
През тази гонида ми се случиха много хубави неща, но и също толкова на брой лоши (айдееее… малко по-малко са…) Но имаше и лоши моменти. За тази година се промених адски много, излязох от едно много тежко състояние на духа… и открих сродна душа. Научих много нови неща за света, както и той за мен. Направих доста сеиозни стъпки от прехода от детинщина… към „здрав“ разум.
Тази година си направих Фейсбук, играх Фармвил, видях Брюксел, ядох страхотната гофрета, топнах си гъзето в морето (басейнът на Ежи), купих си мечтания черен панталон, сдобих се с 4 китайски рози… и фотоапарат (на мама) и лаптоп, който още не е изяснено кой го ползва и защо… също подкара брат ми големите колони… и видях братовчедка си… преодолях психозата към немския… вдигнаха скоростта на нета… и разбрах, че съм много по-чувствителна (спрямо моите скромни представи за себе си).
И десетилетието мина добре. Нещата се развиват. Наздраве!
- Здравей Злина! – Каза Калина на поредната гадория, която ще и се случи.
- Здравей Калинке! Знаеш ли каква съм зла… ее…. да… – каза Злината на Калинка.
- Ооо.. Злина… Извинявай, но сега други злини са ме завзели. Вземи си номерче…. и се нареди на опашката. – Каза Калинка, пържеща се в собствен сос.
Не осъзнавате ли, че когато се вдигат чаши… на празник… се казва… наЗДРАВЕ! Всеки казва здраве, пожелава здраве. Но идва момент… когато осъзнаваш, че това не е само думи, а пожелание, което винаги е давно и нужно. Особено нужно. Станаха тежки месеци, два вече, в които се наложи да осъзная тези думи. Да осъзная какво е здраве. Някои са го осъзнали, някои ще го осъзнаят, но аз го осъзнавам.
Нищо не е станало, но аз съм на път да осъзная тези думи. Още треперя.
Да не дава онова, което контролира нещата (и което ни е предначертало съдбата), да стават още подобни неща.
.
Доста често имаме моменти, в които все едно ни тресва тухла в глата, и ние осъзнаваме нещата, които са около нас. Дали това ще е мирогледът ни към живота… или разбиранията за обикалящия ни свят – промяна има Страшно е… когато тази тухла, която ни кара да порумяваме нещата, не ни удря. Тогава е страшно, когато нямаме градация в мислите ни… и промяна в разсъжденията ни… във времето.
Недопитата чаша вода още ме гледа от перваза, а аз балогаря на Бог, че ме пощади… и че все още осъзнава, че имам нужда от…, и още няма да ми ги отнеме.
.
В последната половин година… има промяна в мен. Статнала съм по-чувствителна. Преди като си отпусна ръцете… моментално несъзнателно се свиваха в юмруци, и продължавах несъзнателно до стискам… докато не ми се разраняваха дланите. Преди дори и близък да ми издъхне (да не дава Господ) в ръцете… нямаше да съумея и сълза да пророня.
В тази сряда имаше коннцерт на училището. По едно време излязох малко на въздух, заедно с Любо. Едно момиче, от „а“ клас… беше излязло с едно дете от дом за деца, (от „а“ клас се грижат покрай Коледа за един дом за деца, част от тези деца бяха доведени на коледния концерт на училището) Малкото дете, я имащо 10 години, ме попита дали на Коледа ще дойда при тях, в дома (заедно с момичетата от „а“ клас). Преди това бях отазала , като журналист… от училищния вестник… да стъпя в този дом… Ще дам пари, но да не съм там. Това ще ме смаже. Едно друго дете ме помоли да го снимам и да дам снимки – направих го!
Сега ми се случват други неща, които не са страшни, но трудно ги понасям. Как не усетих последното нещо, което стана – не знам. Обикновенно ги усещам – сега не успях. Малки повреди има, но нещата ще се оправят. Дал Господ!
Все някога ще се изправя пред тези неща, но колкото по-късно, толкова по-добре!
Песен за една от моите опори…
Няма пост от 20ти декември… до днешен час, а няма смислен пост от 12 декември…
Причината е умора от почти всички и всичко. Не усетих празникът как дойде… и си замина… като онзи сняг от миналата седмица… и както отмина лятото… че и първия срок… че и последните 10 години. В последните няколко седмици ме напарвиха на луда. Като се почне от класни и контролни…. мине се през родители… свърши се с приятели… Нямах време да си чуя поне 1 от 13те гласа в главата ми.
Последната седмица (от миналия петък до този) мина в щракане на пръсти, пиене на чай с подобие на ром… и бягане от училище… и измъкване по всички параграфи (което ще ми излезе през носа). Май освен за едното класно по БЕЛ… не се явих много… много в училище… Обявена съм за връзкарка.
Преинсталирах си (сама) софтуера… и сега съм горд собственик на машина с Уиндолс 7. Който все още работи…
Изолирах се два дена от обществото (или роне… колкото можах) и сега съм огтова за нови подвизи.
Бях на училищен концерт… като част от снимачен екип. Снимала съм на исо 800… при нормална (що годе) дневна светлина. За незнаещи – снимките са ми зърнести. Но! Но има разни снимки, които стават за нещо.
Това е дете от един дом… дълга история…. но поне на мен тази снимка говори много.
Това е нашата уважавана червена шапка… Иначе… Ирена Атанасова!
И Гаро, при най – мързеливата ми снимка, която пък взе… че реши… да стане. Следващият път ще знам – гледай исо-то.
Дядо Коледа/Дядо Мраз/Санта/Сейтън… или там както му викаш… ми донесе доста хубави неща… Като се почне от дрешка, мине се през паричката от питата… и се приключи с шоколад и обещания.
Доста искам вече тази година да свършва… тази огдина… да не вярваш!
Сега ще иска да бъда учена да снимам освен композиционно… а и техниески…. защото аз шматка… 800 исо… хах…
Не усетих празника…
Нека си поздравя читателите с една любима стара…. стара песен….
Не се държи под секрет информацията, която явно всички знаете – обожавам шоколад Нутела. Ето това в момента се мъдри на бюрото ми… (това не е за хора със слаби сърца… )
.
.
.
.
.
(цък за голям размер)
Както се вижда… имам 2х440гр + 2х750гр. шоколад = 2 380 грама.
Забравих за два шоколада, единия с бадеми, другия с лешници… и двата по 200 грама.
Обаче… сдобих се с един зверски прилепнал и страхотно седящ ми панталон, за който трябва да си стегна бедрата… трябва малко диета…
Е… как да ги стегна при повече от 2,5 кг шоколад в нас?
п. п. Благодаря много на кака ми за ощето шоколад… и хубавата компания, която ми напълни душата.
Коледа идва. Днес се пробва да повали сняг, имаше кафе с ванилия. Идва нюъхт на празниците, радостта и семейството. Идва заветната почивка.
Искам тази година да свършва вече, нищо че беше адски напрегната… и в същото време изпълнена с радост. Време и е да свършва.
Не съм праведна християнка… и не спазвам толковапорядъчно обичаите, които трябва да се спазват, но обичам тези големи празници, защото те сплотяват. Те те карат да отмориш. Дори и скромни да са, дори и да тъпеш в разкош, те са празници и дават светлинка в нещата.
И по този повод ет тази песен, която се върти всяка от последните 20 Коледи. Позната песен, спомени ми навява.
Време беше за преобразяване на мястото ми за мрънкане, скоро пак ще се върне по старо му, като пак ми превърти главата, но ми трябваше нещо свежо и по-четливо, че станах недоскиф.Заглавията на темите са гадни с тези постоянно главно започващи думи, но!
В класацията на 100те БГ песни на Стар ФМ… онази песен на педалите, наричащи се Остава (песента е Шоколад, което им напомня за онзи голям буркан шоколад (750 грама) в хола)
Но нека ви поздравя с една моя любима песен, която я чух днешния ден, която ми напомни на отминали времена, които…
Аман!
Прибирам си се аз тази вечер… така… петъчно… сядам на компютъра… бърничкам в ФБ-то (Фейсбук)… и попадам на следното на мууда на една уважавана от мен откачалка, не закачалка… Откачалка (човек, който уважавм и признавам)
В Европа се появи и кози грип!!! Тревожни съобщения за началото на нова епидемия пристигат от Холандия – след птичия и свинския се задава и кози грип, съобщава електронното издание на австрийския Die Presse. Животните намаляват бавно, но славно… Как ли ще почнат да ги кращават като свършат животинските имена :?
В рамките на 3 години се смениха 4 зарази… с животински имена – Луда крава (нищо че беше само по кравите)… птичи врОс (грип) … свински грип… кози грип… (Като свършат животните какво ще правим?) ИИИ най-старият грип по българските ширини – Коч грип (Коч с главно К), също и едно време не толкова разпространения… Гъши грип (Пак Гъши с главно Г.)
Коч грип се е вкоренил в българските мъже от стотици години – до днешно време. Заразата се дели на два вида – дърт и млад коч. Заразени са само мъжете, като от възрастта им зависи кой от двата вида ще са. Под 30 години е млад, а над – дърт!
Симптомите са силна простотия, неадекватно поведение с женски индивиди (и не само), правене на нещо, което не представляват… и липса на какъвто и да е мозък. (Слава на Бога – хванах си иднивид от незаразените, както и се стремя мъжките същества, с които контактувам (ритникът не е контакт) да не са заразени.
Лечение все още не е открито.
Като превантивна мярка… може да се вземе отцепване на момченцето от малко… далеч от индивиди, които са заразени. [Включително и от гъски, които са заразени с Гъши грип! (но за това по-късно)] Заразата се предава при продължителен контакт, силно заразна… и нанася необратими последствия върху всички пострадали от поведението на заразения индивид.
Гъши грип се предава единствено и само от и на жени. (има изолирани случаи, в които индивид от мъжки пол е заразен – тогава всички да бягат). Има една разлика в сравнение с Коч грипа – Болестта се разпространи в огромни мащаби…. през последните 15 години. Хваща от млади – до стари. Пак се дели на млада и стара гъска -младата до 25 години… старата над 25.
Симпотиме са същите… както и при Коч грипа, но има една… няколко допълнителни фактора, за проявата на тази коварна и отвратителна болест – суетност, коварство, завист, огромна липса на вкус (тъмно зелена чанта с кралско сини патъци), нюх към кочове с пари и огромно време прекарано пред огледалото.
Лечение също…. все още няма.
Превантивни мерки са отцепванетона малкото момиченце от всякакви подобни зарази.
Рене Магрит е белгийски художник, фотограф и режисьор, който твори от началото до средата на ХХ век. Самият художник е смятан за един от най-известните сюрреалисти в света, наравно със Салватор Дали и Макс Ернст. Всеобщо признат, той продължава да ни възхитява с творбите си, които се съхраняват в западната част на столицата на Белгия и Европейския Съюз – Брюксел.
Белгииците са открили постоянна изложба на 2 юни 2009та, в една от сградите, била някога хотел Altenloh, намиращ се на Place Royaleq, квартал Жет. Кралският музей на изобразителното изкуство на Белгия е успял да събере най-голямата колекция в света на уникалния художник, фотограф и филмов творец. Разположена на площ от 2500 кв. м на 4 етажа, експозицията включва 250 творби и филм, режисиран от самия Магрит. Самата декорация и интериор, създават чувството за призначност, уникалност и загадъчност, като самите картини, които са осветени само от по 1 лъч светлина, който ни приковава върху сюрреалистичния свят на художника.
Като цало, сюрреализмът показва на едно място образи, които не биха могли да бъдат събрани на заедно, неща които си противоречат по нещо. Сюрреализмът, като движение, иска да наложи нови стандарти за естетиката и социалните порядки. Казано с прости думи… Сърреализмическото мислене поставя вместо капак върху чайника… има биволска глава. Или образи, които ние не сме свикнали да бъдат изкривени, дрехи, все едно са поставени върху човек, а образът на човека го няма. С прости думи казано – неестествени образи.
Аз имах честта да съм една от последните, които са видяли картината «Олимпия», която беше открадната този септември. Тя представлява Госпожа Магрит, легнала на земята, на фона на голям воден басейн.
Организацията беше отлична, навалицата, два месеца след откриването на изложбата, беше голяма, въпреки ранния час (10 сутринта) и работния ден. Аз и моите придружители чакахме известно време. Вътре беше претъпкато… и както се очаква – задушно. Картините бяха подредени отлично, обстановката прекрасна, лесно за ориентиране място + диванчета за отмора.
Прекланям се пред организационното изкуство на тези белгийци, също и на неразбраното (от мен) творчество на Рене Магрит. Хората (като нас – млади) явно все още не са дорастли за рабирането на неразбираемот изкуство.
Виждате новата ми заглавна картинка на блога. Време е за промяна.
Вече се почна със зимните хреми. Вече може да застудява.
ИСКААААААААААМ! Сняг.
Време е за сняг, топло какао в ръка + книжка… и миризма на тиквеник.
Време е за почивка.
Време е за облаци, свършване на годината и… радост. Не е време сега за слънце… нито за биология и история.
Мрън!
Знае се… че аз съм луда на тема архитектура.
Винаги… като харча пари за неща, които не са от първа необходимост… изпитвам чувство за вина, че вместо да спестя парите, аз ги харча.
В НДК има панаир на книгата… и как ще мине той без мен… Миналият мина само с 200 лева, похарчени от мен и Мон, 40 бяха моите… много са спрямо пестеливостта ми. Но да… Този път бях с моя обичан котарак, който ме разведе по етажите. И точно преди да тръгнем, спираме се ние на един щанд. Любо намери желаното, а аз седя се почесвам де ме не сърби. Гледам аз една енциклопедия на Небостъргачите. На английски. Помолих да я разгледам… и докато отгръщах страниците… цялата бях настръхнала… Седя аз се радвам като дете на близалка. 24 каратовата усмивка… стана на 48 каратова. И поглеждам аз задната корица…. за цената, очакваща да видя космическа сума от 40++ лева… и гледам 22, с отстъпка става 19,80… Все едно ме гръмнаха с нож… Зарекох се, че може да си я взема.
Днешният ден излязох пак да маъ гащи по улиците, в компанията на Симо. И какво… какво… напираха 20те лева в джоба ми… и хоп… ВЗЕХ СИ Я! (За първи път не ми беше гузно, ме харча пари.)
Изпратих Симо по неговата си работа… и си седнах… и си я разглеждах.
Тя се оказа доста по-богата от очакването, има сгради, които още не са завършени. Неща… за които не съм и чувала…
И световните издънки… като това.
И това.
И и това.
И и и това…
И красиви изцепки… като това…
И фондаменталните небостъргачи. Точно този е около 100те++ си години. Първият с конструкция, която е от стоманени греди.
Сега се направих, че не знам за тази енциклопедия… че не съм си я купила сама… че е изненада и подарък за мен. (за Коледа) Уж е скрита, но тази вечер ще се отправя към нея… да почета малко… :]
Сега ми предстои страхотен завършек… на страхотен уикенд.
Скорошни коментари